„Нас няма ли да
ни снимате? “
Аз: „Снимам
къщите, много са красиви! “
„Близнаци са.“
Аз: „Знам,
специално тях търсех. Дойдох да ги снимам.“
„А ние ако бяхме
близнаци щяхте ли да ни снимате?“
***
Така започна
срещата ми с днешните протагонисти. Тези не толкова известни къщи-близнаци са
се сгушили в началото на столичната улица „Ангел Кънчев“, считано от ъгъла й с „Иван
Денкоглу“, в близост до площад „Гарибалди“.
На пръв поглед
двете къщи, които са били собственост на братя евреи Исак и Хаим Джерази, е
трудно да се оприличат като огледални, поради несъответствието в цветовете на
фасадите и разположението на балконите им. При своето построяване през 1905г.
приликата помежду им е била много по-категорична, но с течение на годините и
появата на нови собственици, къщите биват пребоядисани независимо една от
друга. Единият близнак, разположеният откъм площад „Гарибалди“ се радва на
изцяло реновирана фасада в светло жълто, а декоративните орнаменти са боядисани
в бяло. Съседът му пък, се кипри в жълта премяна, която отлично контрастира с
обагрените в сиво гипсови украси, допринасящи за автентичния и същевременно модерен стил.
Покривите и на
двете къщи са във видимо отлично състояние и вероятно са претърпели пълна реставрация,
запазвайки първоначалната си арковидна форма, отличаваща близнаците на Джерази
от останалите сгради в района. Освен всичко, понастоящем двете къщи са сгушени
между доста по-високи и млади по възраст сгради, което би възпрепятствало
лесното им разпознаване, вървейки по улицата. Отново противно на очакванията обаче,
спирайки погледа си върху тях, няма как да се поколебаете и за миг, че това са
те.
Накратко, тези
къщи-близнаци и техните собственици са съумяли да запазят автентичния чар и дълбоката
идентичност помежду им, въпреки контраста раздалечил ги през годините. Успешно
се е запазила и дискретната им разпознаваемост, преврърнала ги едновременно в най-емблематичните
и закътани къщи на улица „Ангел Кънчев“.
Аз лично не успях
да реша за себе си коя от двете по-красива, може би защото са еднакви по един
толкова уникален и различен начин, именно за това избрах за заглавие на статията
мотото на Европейския съюз „Единство в многообразието“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар