сряда, 7 октомври 2015 г.

Единство в многообразието



      „Нас няма ли да ни снимате? “
Аз: „Снимам къщите, много са красиви! “
      „Близнаци са.“
Аз: „Знам, специално тях търсех. Дойдох да ги снимам.“
      „А ние ако бяхме близнаци щяхте ли да ни снимате?“

***

Така започна срещата ми с днешните протагонисти. Тези не толкова известни къщи-близнаци са се сгушили в началото на столичната  улица „Ангел Кънчев“, считано от ъгъла й с „Иван Денкоглу“, в близост до площад „Гарибалди“. 


На пръв поглед двете къщи, които са били собственост на братя евреи Исак и Хаим Джерази, е трудно да се оприличат като огледални, поради несъответствието в цветовете на фасадите и разположението на балконите им. При своето построяване през 1905г. приликата помежду им е била много по-категорична, но с течение на годините и появата на нови собственици, къщите биват пребоядисани независимо една от друга. Единият близнак, разположеният откъм площад „Гарибалди“ се радва на изцяло реновирана фасада в светло жълто, а декоративните орнаменти са боядисани в бяло. Съседът му пък, се кипри в жълта премяна, която отлично контрастира с обагрените в сиво гипсови украси, допринасящи за автентичния  и същевременно модерен стил.

Покривите и на двете къщи са във видимо отлично състояние и вероятно са претърпели пълна реставрация, запазвайки първоначалната си арковидна форма, отличаваща близнаците на Джерази от останалите сгради в района. Освен всичко, понастоящем двете къщи са сгушени между доста по-високи и млади по възраст сгради, което би възпрепятствало лесното им разпознаване, вървейки по улицата. Отново противно на очакванията обаче, спирайки погледа си върху тях, няма как да се поколебаете и за миг, че това са те.
Накратко, тези къщи-близнаци и техните собственици са съумяли да запазят автентичния чар и дълбоката идентичност помежду им, въпреки контраста раздалечил ги през годините. Успешно се е запазила и дискретната им разпознаваемост, преврърнала ги едновременно в най-емблематичните и закътани къщи на улица „Ангел Кънчев“. 




Аз лично не успях да реша за себе си коя от двете по-красива, може би защото са еднакви по един толкова уникален и различен начин, именно за това избрах за заглавие на статията мотото на Европейския съюз „Единство в многообразието“. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар