Блясък в минало време

 Сблъсъкът ми със сградата, която ще ви представя днес, да си призная, бе напълно непредумишлен. В търсене на друг адрес на улица „Ангел Кънчев“, попаднах на тази богато орнаментирана къща, намираща се под номер 17-и. Предполагам е излишно да споменавам, че не се сдържах и се спрях да я разгледам и снимам, защото предвид състоянието в което се намира, не знам дали след време бих имала тази възможност.

Вероятно много от вас, минавайки покрай този дом, дори не са го забелязвали, предвид замърсената, олющена жълто-кафява мазилка, прикривайки го умело от хорските погледи като камуфлаж. Освен нея, обаче, къщата пленява със забележителни декоративни елементи, обсипани по цялата фасада. Силно впечатление правят също арковидните прозорци, рамкирани от гипсови орнаменти, а таванският, сякаш сам е издълбал сводът в скосеният покрив, търсейки местенце на което да се разположи. 

За мен обаче, акцентът на къщата си определено е ъглово разположеният заобленият еркер, завършващ с изящен парапет от ковано желязо. В тази връзка, вероятно подменена наскоро ограда също впечатлява с изкусна орнаментировка, идеално пасваща на автентичния стил на къщата.

Понастоящем сградата се намира в нетолкова блестящ вид, въпреки, че е все още обитаема. Някога къщата е принадлежала на М.Б. , както издават инициалите, резбовани на входната врата, а  сега на партерният й етаж се разполага частна художествена галерия. Силно се надявам в най-скоро време да бъдат взети мерки по възстановяването на фасадата й, преди да е станала негодна за реставрация поради заличаването на първоначалния й облик.