Портата към "Оборище"

Пресичайки един от многобройните мостове на столичния булевард „Евлоги Георгиев“, погледът ми бе пленен от очарователната къща в готически стил , издигаща се на ъгъла с улица "Oборище". Докато попивах всеки детайл от обновената фасада до покрива, успешно запазили автентичността и величието на постройката, забелязах на отсрещния тротоар втора къща, досущ като тази. 

Приликата беше поразително голяма и беше ясно, че се намирах между две огледални, или така наречени къщи-близнаци. Къщи от този тип домове са изключително типични за архитектурата от  началото на 20-и век, но тези двете освен всичко, образуват своеобразна „порта“ към улица „Оборище“. Предвид впечатлявашите им сложно проектирани покриви, завършващи с дълги гръмоотводи, гледката беше наистина внушителна.

Както вече казах огледалните къщи са били изключително често срещано явление в началото на миналия век и в повечето от случаите обитателите им са били с близка родствена връзка. През 1911г, след построяването им , двете „къщи-пазителки“ на улица „Оборище“ са принадлежали на братята Юлиян и Иван Парушеви, а виртуозният архитект, чийто дело са, е Никола Лазаров. Днес сградите са обявени за архитектурно-строителна недвижима културна ценност от местно значение и биват описвани в архивите като „Богато и раздвижено решение на плановата и обемно-пространствена структура. Влияние на "алпиийски" тип вила с маркиране на ъглите с островърхи кули и силно начупен покрив, подчертаващ еркерите на уличните фасади. Своеобразен вход на ул. "Оборище" заедно с къщата от южната страна.“ 

Намират се в добро състояние, въпреки несъгласувания цвят на фасадите им, придаващ леко несъответствие помежду им на пръв поглед. Южната къща явно се радва на значително по-малко грижи и вложени средства, съдейки по замърсеният цвят и графитите на стените, следите от плъпнал брашлян, както и побелелия покрив. Сама по себе си тя не се намира в крайно критично състояние, но съпоставяйки я с тази на съседния тротоар, разликата е достатъчна за да наклони везните на симпатиите ни в полза на другата къща.

Въпреки всичко не мога да не отбележа, че тези „близнаци“ са едни от най-забележителните сгради, запазени до днес, от старата ни столица.