четвъртък, 24 септември 2015 г.

Приказният Лозенец: Къщата с бръшляна



Както Ви бях обещала, дойде ред и на втората къща от „приказната поредица“ в столичния кватал Лозенец, този път на улица "Цанко Церковски" 43.


Доста често, да си призная, описвам къщите, за които пиша именно като приказни. Е, с тази отново ще си позволя да приложа това сравнение, тъй като още в момента в който я зърнах в в съзанието ми изплуваха какви ли не сюжети от детските книжки. Първият от тях, може би заради бръшляна, който ефирно застила високия й покрив, беше този за къщата на джуджетата от приказката за Снежанка. Още от дете си представях тази къща именно така- богато заобиколена от растителност, криеща я от хорските погледи и суета и , разбира се, безупречно спретната. Именно такава е и тази къща, наричана от местните „Къщата с бръшляна“. 

Силно впечатление ми направиха орнаментираните арки, обграждащи верандата. В допълнение, решетките на прозорците, както входната врата и оградата са изкусно изработени от ковано желязо. Акцентът е централно разположеният кръгъл прозорец, покрит със слънцевидна решетка, придаващ на дома един изключително артистичен вид.

Не мога да не спомена и величествените борове, изправени като пазители пред сградата, навярно свидетели на всички съдбини на обитателите й през годините. Заедно с безупречно поддържаната морава, оформените кълбовидни декоративни храсти и кокетната бяла пейка, те създават една неописуема идилия за която всеки би мечтал. Предвид и малкото коте, което спеше необезпокоявано на стълбите пред входа, смея да твърдя, че в този дом тишината и покоят вероятно са на пиадестал!

Другото нещо, което непременно привлича внимание е страничната фасада, изцяло покрита със завеса от бръшлян. Гледайки сгушените сред листата му прозорчета, само мога да предполагам колко уют създава приглушената светлина, процеждаща се през тях в слънчевите дни. Нямате идея колко ми се искаше да надникна поне за миг и отвътре! Съдейки по добре подновената долна част на покрива, както и табелата, забраняваща паркирането, собствениците очевидно държат да запазят това необикновенно местенце в отлично състояние още дълги години. Дори не мога да си представя колко красива е била къщата непосредствено след построяването си, имайки предвид сегашното и перфектно състояние. 

А може би чарът й е дошъл именно с времето, заедно с всеки нов лист от превзелият я бръшлян. Може би и тя, както виното е станала още по-хубава с течение на годините!

Няма коментари:

Публикуване на коментар