Къщата на Сирак Скитник

Възползвайки се от последните топли дни, предприех поредния „кръстоносен“ поход, този път из столичния квартал Лозенец в търсене на две легендарни къщи. Първата от тях ще ви представя днес, а другата ще отложа в близкото бъдеще с обещанието, че няма да се бавя много!

Истината е, че самата аз се вълнувах изключително от срещата с тази така прочута, емблематична къща, но за мое огромно огорчение представите ми драстично се разминаха с действителността.

Въпросната къща е приютявала не кого да е, а художника, поет,интелектуалец, журналист и не на последно място герой от Първата световна война Панайот Христов, по-известен като Сирак Скитник. Закътана в долната част на квартала, там, където започва гористия склон, на тихата и сякаш скрита от хорските погледи уличка „Борова гора“, този дом определено създава чувство на загадъчност, осамотеност и тъга. Дали за това допринесе и умерената облачност и запрашената улица поради строеж на нов недвижим имот в близост, но у мен се надигна силно чуство на безспокойство и дори страх. Проектираната от един от най-успешните наши архитекти от преди войната, Георги Овчаров, сградата е построена в неоготически стил с типичните за него, арковидни прозорци и малки червени тухлички. Имотът е бил отпуснат на някогашния му собственик като награда за героичното му участие във войната. Така тази всестранна,артистична личност, утвърдила се като един от най-видните междувоенни художници, председател на Съюза на дружествата на художниците, а по-късно и уредник в Българското национално радио, обитавала къщата до смъртта си през 1943 г.

След като ви разказах историята на къщата накратко, нека се върнем към разочарованието ми. Очаквайки да видя дом, описван като излязъл от страниците на някоя приказка, реалността се оказа не чак толкова „вълшебна“. Вземайки предвид факта, че е долепена до значително по-млада на възраст жилищна сграда и по този начин едната страна от фасадата й е заличена, тази сграда се нарежда до многото паметници на на столицата ни, намиращи се в критично състояние, оставени на произвола на съдбата и силата на собственото си саморазрушение. Разрушение не само на материалното, но и на духовното. Заличаване на още едно късче от нашата историческа памет и култура.

 Дали нещата трябва да седят така мисля, че можете да си отговорите и сами…